Сказание за времето на Самуила
С в българския календар се отбелязва Самуил. В наши дни директорът на НАИМ към БАН доц. д-р Людмил Вагалински определи загиналия преди едно хилядолетие Самуил като „царят, който не се е борил за власт… държавникът, който обичал толкова силно народа си, че сърцето му спряло при вида на осакатените му воини“. После добави: „България има нужда от такива водачи и днес. Дано ги разпознаем!“
А аз имам един светъл спомен от далечната 1969 година. На тържеството на ТМТ „Антон Иванов“-Варна по случай нашето дипломиране за отличен успех получих няколко награди от директора на техникума Георги Караджов. Едната беше книгата „Сказание за времето на Самуила“. Днес използвам илюстрацията от обложката за мой аватар…
Цар Самуил в художествената литература
На български език
Личността на цар Самуил и времето на неговото съвремие са изобразени в творчеството на редица български писатели и поети.
Такава е например драмата на Войдан Чернодрински „Слав Драгота“ (1930), посветена на битката при Беласица и ослепяването на Самуиловите войници.
За написването на трилогията на „Самуил, цар български“ Димитър Талев използва редица исторически източници с цел да защити българската история и произход на монарха:
| „ | За своя роман „Самуил-цар български“ аз използувах почти всички факти, които са установени в историческата наука. Исках моят роман да има познавателно значение, да бъде щит на историческата правда и съкрушително оръжие срещу някои лъжеисторици в Скопие, които се опитват да фалшифицират историята…[106][107] | “ |
Шести том от своята поредицата „Сказания в 15 тома“ Антон Дончев отделя на времето на цар Самуил. Името му е „Сказание за времето на Самуила“ и е разделен в две книги. За българския цар пише и Стефан Цанев в първи том на своите „Български хроники“.
Битката при Беласица е спомената в стихотворенията на Иван Вазов, „Опълченците на Шипка“[108] и „Не даваме я“.[109] С битката се свързва и стихотворението на Пенчо Славейков „Цар Самуил“.[110] Атанас Далчев също посочва „ослепелите бойци на Самуила“ в стихотворението си „Към родината“.[111]
Образът и времето на цар Самуил са изобразени и в произведения на македонска литературна норма. Драмата на Стефан Таневски „Владимир и Косара“ (1967) се приема от някои литературни историци за най-доброто му дело.[112] На цар Самуил е посветена поезия на Анте Поповски, Миле Неделковски, Радован Павловски, проза на Зоран Ковачевски.[113]
За Самуил в nationalgeographic.bg
Цар Самуил – гордата истина за него
